Йеее или Кеф..

Вчера бяхме организирали пикник с колегите от магистратурата. Пикникът включваше и преспиване и посрещане на Джулая. За съжаление няколкото човека с кола които бях поканил не дойдоха и не исках да тормозя колегите с мой багаж.
И затова реших да отида с колело - да се раздвижа и да ги видя. След известни мъки навих и Геш да дойде с мен. Диалогът течеше така:

аз: значи 500 метра нагоре :)
Gesh : =-O
Gesh : бате заеби
Gesh : ше ни се отели вола докат стигнем

Но той е пич и също обича да излиза с колелото :)
500-те метра за които говорим са денивелацията по маршрута. По-големия проблем с маршрута беше, че е изцяло върху едно шосе - тясно и със доста трафик. Е знаех че ще е така, но какво да се прави, вече бях решил че ще се ходи :)
Тръгнахме преди колегите и за час и 40-50 мин стигнахме, без да бързаме, с бая почивки (Връщането беше около 35 мин, със средна скорост докато стигнем околовръстното над 35км/ч)

Е колегите бая се забавиха - момента на пазаруването винаги бави в големи групи. През това време ние се излежавахме на слънце или както му викаме - печахме си дупетата. Е това беше в общи линии. Колегите дойдоха, почнаха да вдигат бивак а ние скоро потеглихме. Сезонът тепърва започва, надявам се още пикници да има :)

А защо толкоз ми е кеф - ами планина, колело, колеги (макар и за малко), какво друго може да иска човек.


ПС Човек може да си помисли че 2 часа по тея баири сме се уморили. Изобщо не сме. Поне в сравнение с миналата седмица когато уж щяхме да правим маршрут над Бояна. Тогава направо си разказахме играта. Два дни след това ходех като терминатор. Но не ми дойде музата да го опиша тук :)