Йеее или Кеф..

Вчера бяхме организирали пикник с колегите от магистратурата. Пикникът включваше и преспиване и посрещане на Джулая. За съжаление няколкото човека с кола които бях поканил не дойдоха и не исках да тормозя колегите с мой багаж.
И затова реших да отида с колело - да се раздвижа и да ги видя. След известни мъки навих и Геш да дойде с мен. Диалогът течеше така:

аз: значи 500 метра нагоре :)
Gesh : =-O
Gesh : бате заеби
Gesh : ше ни се отели вола докат стигнем

Но той е пич и също обича да излиза с колелото :)
500-те метра за които говорим са денивелацията по маршрута. По-големия проблем с маршрута беше, че е изцяло върху едно шосе - тясно и със доста трафик. Е знаех че ще е така, но какво да се прави, вече бях решил че ще се ходи :)
Тръгнахме преди колегите и за час и 40-50 мин стигнахме, без да бързаме, с бая почивки (Връщането беше около 35 мин, със средна скорост докато стигнем околовръстното над 35км/ч)

Е колегите бая се забавиха - момента на пазаруването винаги бави в големи групи. През това време ние се излежавахме на слънце или както му викаме - печахме си дупетата. Е това беше в общи линии. Колегите дойдоха, почнаха да вдигат бивак а ние скоро потеглихме. Сезонът тепърва започва, надявам се още пикници да има :)

А защо толкоз ми е кеф - ами планина, колело, колеги (макар и за малко), какво друго може да иска човек.


ПС Човек може да си помисли че 2 часа по тея баири сме се уморили. Изобщо не сме. Поне в сравнение с миналата седмица когато уж щяхме да правим маршрут над Бояна. Тогава направо си разказахме играта. Два дни след това ходех като терминатор. Но не ми дойде музата да го опиша тук :)

Пикник край пътя

Не, няма да пиша нещо относно братя Стругацки :) Просто вчера бях на пикник и това заглавие ми харесва за тоя пост.

Та бяхме 15на човека от магистратура ми. Мястото - около 50км от София, наблизо имаше водоем и пресъхнал, за наше съжаление, извор. Е водата във водоема беше достатъчно студена и бирата не беше топла :) Естествено носихме си храна и пиене в добри количества, направихме и огън вечерта. Освен хапването практикувахме няколко спорта, стратегическа игра (устна), и яко ходене по едни баири. То ходенето само 4ма човека включая мен го направихме - баирите бяха бая високи и доста каменисти, малко на пустиня мязаха. Към края на катеренето сърцето ми щеше да изхвръкне, дори и с колелото не се задъхвам така. Обратно по нанадолнището моите хора хукнаха, пълни ненормалници - както казах, всичко е осеяно с камънаци. И аз пробвах да се затичам, но го преустанових след два скока :)
Като се върнахме почнахме играта, доста забавно беше. Прибрах се около 2 часа през нощта, добре че имаше един колега от моя квартал :)


Та беше доста яко, дай боже по-често такива мероприятия.

Ако някой иска да види снимки, да каже. Качването им в тоя блогспот ми е доста мъчна процедура.